Каква кинолента притежавате?
Любителските киноленти се различават по своята ширина и наличната перфорация. Лесно можете да установите каква лента притежавате, ако не сте сигурен в точния размер.
Филмовите ленти за домашно ползване са с три размера на ширина - 8мм, 9.5мм и 16мм. Изтеглете част от лентата и премерете.
Най-вероятно ще се окаже, че притежавате лента с ширина от 8мм. Това е най-популярния размер. Допълнителен знак, че лентата е от този формат, е наличието единична перфорация в единия край по дължина на лентата.
Самите ленти 8мм се делят също на два вида - стандартен или регулярен 8мм филм и Супер 8мм филм. При втория вид перфорацията е малко по-малка, което позволява кадрите с изображенията да бъдат с по-голям размер.
Лентите 16мм всъщност представляват двойна лента 8мм. На тази лента може да се направи двойно по-дълъг запис - лентата минава през камерата, като се записва първо от едната страна, а после от другата. Едва след обработката на филма тази лента се разделя на две и може да бъде възпроизведена на стандартни киномашини като обикновена 8мм лента.
Дължина на кинолентата
Лентите се съхраняват навити на метални или пластмасови ролки. Съществуват три стандартни големини ролки, по които можете да се ориентирате и за приблизителната продължителност на заснетия киноматериал.
Най-малките ролки са с диаметър от 7.5 см и побират материал с дължина от около 4 минути.
Средните по размер ролки са с диаметър 12.5 см и лентата е с продължителност от приблизително 16 минути.
Най-големите ролки са с диаметър 17.5 см, което се равнява на 32 минутен запис.
Разбира се времетраенето на конкретния филм може да варира спрямо референтните стойности. Ако лентата е била съхранявана неправилно има вероятност част от записа да е загубена, което също намалява продължителността на чистия материал.
Как да съхраняваме правилно кинолентите
В нашата практика се натъкваме на много случаи на неправилно съхраняване на киноленти. Най-често поради незнание, хората оставят лентите в кутии в мазета и тавани, след което забравят за тяхното съществуване. Така ценните записи остават на произвола на домашните "стихии", които много рядко са благосклонни.
Ето нашите препоръки за съхраняване на крехките ацетатни киноленти, за да запазите оригиналите си възможно най-дълго жизнеспособни:
- осигурете си влагоустойчиви неръждаеми контейнери
- подберете помещение с относително постоянна по-ниска температура и липса на влага
- съхранявайте ролките само хоризонтално
- осигурете някакъв вид вентилация, филмите имат нужда "да дишат"
- избягвайте таванските помещения, защото там се концентрира повече топлина, което разваля по-бързо лентите
- избягвайте близост или контакт с химикали, бои или отходни газове (т.е. избягвайте гаражите)
Освен това ацетатните филми са податливи на т.нар. "синдром на оцета". Това е разпадане поради киселината, излъчвана от целулозния триацетатен филм, когато той старее. Реакцията кара лентата да се свива или намачква, като отделя базата от емулсията (тънкият желатинов слой, на който се улавя фотографското изображение). Когато това се случи се появява лек дъх на оцет, така че лесно се установява. За да запазите филм, който е проявил "оцетен синдром", преместете го на по-хладно място.
И три допълнителни съвета за запазване на филмовите ви материали:
1. дигитализирайте ги и ги прехвърлете на други носители (напр. дискове)
2. съхранявайте оригиналните ленти и дигитализираните копия на различни места - така дори в случай на бедствие, като пожар или наводнение, филмовият материал има по-голям шанс да бъде спасен
3. поставяйте етикети на ролките, за да знаете дори след години какви материали имате на разположение